Малко история

В такива махалички миналото винаги те докосва по по-вълнуващ начин. По-неподправено и истинско е, не го чувстваш като чуждо, а те кара да искаш да го докоснеш и ти. Миналото трябва да умее да те изпълва с красиви мечти, с гордост и почит, които да те подтикват към съзидателност на истински неща. А в Марафелци всяка къща си има своята история, нетърпелива да я чуеш.

Казват, че в околностите на гр. Елена, е имало заселени над 300 малки селища, наречени колиби, първите заселници в които дошли преди около 600 години. Беден полупланински край, с глинеста почва, обрекъл тези хора на трудно съществуване, с много лишения и труд. В това се крие и част от причината за съдържанието на думата „балканджии”  -  хора широко скроени, с голямо сърце, винаги готови да помогнат. На кой не му се иска и сега да има повече от тях! В този край миналото омайва и връща ума към вечните човешки ценнности и достойно изживени дни.

Марафелци носи своята легенда за момата Мара, която се заселива с брат си Титю на това място. Сигурно е била много красива, но и не по-малко смела и трудолюбива... Никой не е сигурен каква е съдбата й, но и до ден днешен се радваме на избора й.

Приказно местенце е Марафелци, заразяващо с чара си.

 

Черковището

Всяка година преди Педдесетница махалата празнува празника на селото, което нарича ”Черковище”. Това не е обикновен празник, а обреден ритуал, в който всички се събират около каменен кръст в гората. Там свещенник отслужва литургия за здравето и благоденствието на жителите и селото, след което, в някоя от къщите, се вдига задружна наздравица с приготвения курбан.  Това почти сакрално преживяване в гората, неповторимо като емоция, ако му се отдадеш със сърцето си, не би могло да бъде изпитано по друг начин.

Историята му идва от минали времена, когато заселниците по тези места, обитавайки малки селища, са утолявали нуждата си от общуване с Бога и отправяли молитва за здраве и закрила на специални места, т.нар. оброчища. Не във всяка махала е имало църква, затова този обред, веднъж годишно, се е правел на едно и също, специално избрано място в гората, където е поставен голям каменен кръст, обикновено под голямо дърво.

Усещането на такова място е като за свещено място под небето, трудно би се постигнало по-истинско сближаване и уединение. Доброволното му начало е в основата на искреността на изпълнението и искрената вяра. Всяко поколение поема организацията от предишното и го завещава на бъдещото, с уговорката, че може един човек да има, но да извика свещеник и да отслужи за здравето и доброто на всички!

Вярва се, че в къщата, в която се „сложи” курбана, лошо не я лови. Невероятна е добронамереността и приятното усещане у всички, усмивките и веселото настроение, сближаването между хората!

Остава само да ви поканим да присъствате на Черковището и тази година, за здраве и благоденствие!

 

« назад